Отвъд нашата вселена и създателя на всичко

 

Заглавието си го казва, какво се крие след нашата вселена, има ли създател на вселената? Надали аз съм човека, който ще отговори на тези въпроси, но пък ще предложа моя си, приказен вариант. Но всъщност нашата вселена има ли край? Може би ‘края’ се намира там където са най-крайните частици първи отделили се от Големия взрив. Казва се, че вселената се разширява, и някога ще започне да се свива. А всъщност големия взрив случил ли се е, и какво всъщност представлява той?Колко надълбоко може да пътуваме в един атом, в един фотон, до безкрайност? Ich habe keine Idee.

Кой е създателя? От дете си представям следното нещо. В една стая, която има и няма стени, няма мебели и няма земя след границите й, цветовете на които са и бели и черни и безцветни, влиза едно същество, което можеш да видиш, но няма форма. Не, има форма, и тя е всичко и нищо, зависи как го погледнеш. Това същество е дете. За него безкрайността е нищожна. Един от неговите предци му подарява много ценен подарък. Този подарък, отново, е цветен и безцветен, със сферична и елипсовидна форма. Този подарък се превръща в това, което детето поиска, той е празен и съдържа в себе си всичко, което ние сме видяли от вселената и тепърва ще видим, защото подаръкът е нашата вселена. И детето знае това, защото то е създателя й. Преди да започне да ‘сформира’ нашата вселена, то създава правилата и законите му, това е най-прекрасната играчка за него, тъй като е огледало на неговото собствено въображение, което означава, че ще има и много предксазуеми изненади. То се замисля, за него една минута се равнява на милярди години. Разликата между неговия подарък и подаръка на предците му е, че тук съществуват емоциите любов и страх, невероятно силни емоции, които предците не ползват, считат ги за ненадеждни. Те предпочитат да създадат перфектен рай, в който никой не страда, но и никой не изпитва нирваната на любовта. А нашето дете има куража да рискува, да спечели или да загуби.

То знае и една тайна. Тайната, че страхът е любов в зародиш, че тези две емоции са лицата на една и съща монета, лицето е любов, а дупето…. страх